Книга за село Зая - автор Димитър Богданов
(съкратено интернет издание)

ПРЕДГОВОР
     Историята на едно село, като всяка друга история трябва да се гради само въз основа на строго установени истини, извлечени от документи, паметници на веществената култура и бита. За съжаление тъкмо най- важното е най- оскъдно. Независимо от всичко се захванах с желание да помогна в опазването на малкото останало от миналото на нашия роден край, незагаснало през дългия низ на изминалите години. Пред нас си отиват един по един възрастните хора на селото, под напора на съвременния ритъм гаснат спомени, предания и легенди.
     Използвах книгата на д-р Ганчо Иванов Ганчев като основа за историята на селото, местоположението му, поминъка и занаятите написана през 1944 година. Добавих към нея събитията които са се случили до ден днешен, помъчих се да си спомня някои празници от бита на моето далечно детство. Заедно с учителя Митко Иванов Колев съставихме списък на завършилите началното училище в село Зая и продължили образованието си в по- горна степен. Беседвах с много стари хора от селото за събития и нрави от миналото. Събраните материали пожела да напише на компютър Емилия Ботева Михайлова, работеща в исторически музей Дряново, като ми представи редица материали свързани с историята на Зая, за което сърдечно й благодаяря.
Местоположение и данни за основаване на селото
     В предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 5 км. Източно от гр. Дряново по поречието на Дряновска река, на шосейния път свързващ Велико Търново с Габрово, разположено върху високите ридове отстоящи северно от реката на 500м е с. Зая. Къщите са застроени върху няколко хълма. Отдалече селото има много живописен изглед, а от него се открива красива панорама към с. Ганчовец и към Стара планина. Надморската височина на Зая е 300 метра. Селото е свързано с Ганчовец чрез удобен асфалтов път, който преминава над реката със здрав железобетонен мост, построен през 1936. До тогава заювчани преминавали по височината "Калето" за да стигнат до с. Ганчовец . Когато реката течала бавно в коритото си тогава се минавало по разкривени стъпала, от които неведнъж невнимателен пътник е падал във водата.
     Според преданието с. Зая е заселено към 1690г. Първият заселник е дядо Никола от с. Дряново и се е занимавал с овцевъдство. Отначало той си направил кошара в местността "Каръка", а после се заселва постоянно където е сегашното село и до днес тази махала носи името Николовска. След него се заселва друг човек на име Боню, който създава Бонювската махала, а по-късно се образува трета махала наречена Долна, понеже се намира на по-ниско спрямо останалите две по посока на реката. Днес трите махали са свързани и образуват село Зая. Селището получава името Зая от това, че когато близките на дядо Никола от Дряново го запитали къде живее, той отговорил:"Ей там на ония ридове, където се припичам като заек."От това произлязло името на селището - Заяка, а после дошло до съкратения вариант и се получило името Зая. Друго обяснение за произхода на името няма.
     Говоримия език на заювчани е чисто български, но в разговорния език се срещат турски, гръцки, френски и латински думи.