Богомил Тодоров
                                        Варна 1981

КОНЦЕРТ ЗА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА
На Никола Минев

Китарата - с извивки на жена или момиче.
Китарата, притихнала интимно в твоя скут,
е нямата заложница и твое светло вричане
в изкуството, в каторжния му титаничен труд.
Вглъбяваш се неистово: до сетива и тяло,
до облачната висота на своя дух вглъбен.
Успехи аплодирала, немяла при провали,
тъмнее - кратер - залата ...
И блед, и вдъхновен,
притискаш до гърдите си ревнивото и тяло,
обсебвало те в нощите, изпивало те цял.
Под пръстите магически внезапно оживяла,
река от звуци руква - кой би я удържал!
И няма край водата и, потекла безпределна:
от полети, страдания, от страсти и борби
плете, преплита кръгове от живи и умрели,
от радостни стремежи и нерадостни съдби.
Тъмнее кратер - залата, но нещо я събужда:
клокочи глухо лавата, надига се, бучи ...
Това ли е дуендето на Лорка, драги друже,
в безкрайното изгаряне пред чуждите очи ?


Никола Минев по време
на концерт във Варна


Никола Минев по време на концерт
в Камерна зала "България"
11 февруари 1987 г.